ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Основателят на Ферари - Енцо Анселмо Ферари, умира на 14 август 1988 г. Роден в Модена на 18 февруари 1898 г., Енцо Ферари получава оскъдно образование, но за сметка на това развива силна любов към състезателните автомобили. Баща му Алфредо е собственик на фабрика за производство на метал. Когато Енцо е на 10 години, баща му води него и брат му Алфредо младши на автомобилно състезание в Болоня. След като посещава много други състезания, Енцо решава, че и той ще стане автомобилен пилот.
По време на Първата световна война Енцо Ферари подковава мулета. През 1916 г. умират баща му и брат му. Самият Енцо едва не умира две години по-късно, когато се разболява от върлуващия в Италия грип. След като е освободен от армията по здравословни причини, Енцо разбира, че семейната фирма е банкрутирала. Опитва да започне работа във ФИАТ, но е отхвърлен. В крайна сметка отива в CMN, малък производител на автомобили, който превръща камионите, останали от войната, в леки коли. По същото време Енцо започва да се състезава, но първоначално няма особени успехи.
През 1920 Ферари започва работа в Алфа Ромео и се състезава с техните коли в местни стартове. През 1923 г. Енцо печели на пистата в Равена. Там се среща с бащата на легендарния италиански ас от Първата световна война Франческо Барака. Барака старши е очарован от куража и дързостта на младия Ферари и му подарява значката на ескадрата на сина си - знаменития кон, изправен върху задните си крака, изобразен върху жълт щит.
През 1924 Ферари печели най-голямата си победа - Копа Ачербо в Пескара. Успехите му карат Алфа да му предложи участие в много по-престижни състезания и той се радва на похвалите на Мусолини. Ферари обаче отказва и не кара чак до 1927 г. Той работи за Алфа Ромео до 1929 г., когато основава скудерия Ферари като състезателен отбор към Алфа Ромео.
Ферари ръководи и развитието на автомобилите на Алфа, като в същото време постепенно изгражда тим от 40 пилоти, сред които Джузепе Кампари и Тацио Нуволари. Самият Енцо Ферари продължава да се състезава до раждането на първия си син през 1932 г. (Алфредо, познат повече като Дино, който умира през 1956. След смъртта му Енцо носи тъмни очила всеки ден в негова памет).
Алфа Ромео подкрепя Ферари до 1933, когато се оттегля заради финансови проблеми.
През 1937 г. Алфа отново поема под контрол спортния си отдел. Ферари скоро напуска, но клауза в договора му не позволява той да се състезава или да създава нови автомобили в следващите 4 години.
Енцо Ферари създава компанията Auto-Avio Costruzioni, която снабдява с части други отбори. През Втората световна война фирмата на Ферари произвежда бойна техника и се мести от Модена в Маранело заради бомбардировките. Ферари създава автомобил, който да носи неговото име, едва през 1947 г. Първата победа Ферари печели в състезанието за Гран при на Великобритания през 1951 г. Първата титла пък е спечелена през сезон 1952/1953, когато във Формула 1 важат правилата за Формула 2. Компанията започва да продава серийни спортни автомобили, за да финансира спортните си амбиции. Първоначално Ферари печели повече успехи в 24-те часа на Льо Ман, отколкото във Формула 1.
През 60-те години намалялото търсене и неадекватното финансиране принуждават Ферари да позволи на ФИАТ да вземе дял от компанията. ФИАТ придобива малък дял през 1965, а през 1969 вече държи 50% от Ферари (през 1988 делът на ФИАТ е увеличен до 90%).
Ферари остава управител до 1971 г. Той запазва влиянието си в компанията и след като се оттегля, чак до самата си смърт.
И днес Черните кончета държат куп рекорди във Формула 1 - най-много титли при пилотите и конструкторите (по 14), най-много победи в историята (183), най-много победи в един сезон (15, съвместно с Макларън), най-много точки в историята (4263) и т.н.

Не един и двама, а цели седем са братята Мазерати, синове на машиниста Родолфо и жена му Каролина Лоси. Братята са известни италиански механици и конструктори на спортни и състезателни автомобили - Карло /1881/, Биндо /1883/, Алфиери /1885/, който умира няколко месеца по-късно и името му е дадено на следващия роден през 1887 г. син. След това идват Марио /1890/, Еторе /1894/ и Ернесто /1898/.

Всичките още от невръстна възраст се увличат от автомобилите, стават известни конструктори, бизнесмени и състезатели с изключение на Марио, който е художник и именно той е "бащата" на знаменития тризъбец-емблема на фирмата. Емблема, донесла световна слава, както на серийните автомобили на фирмата, така и на състезателните й модели.

Пръв се докосва до моторите най-големият - Карло. Той работи във фабрика за велосипеди край Милано, прави едноцилиндров двигател за велосипед, стартира с него в мото състезания, печели няколко от тях, като поставя и рекорд на страната по скорост в едно от тях през 1900 г. - 50 км/ч. По-късно работи в Isotta-Fraschini, FIAT, Biarichi, а в последните години от живота си - 1905 - 1910 е директор в завода за спортни автомобили Junior. Успява да вземе в една от фирмите на работа и невръстният тогава /15 години/ Алфиери. Карло има добър и успешен, но твърде кратък живот - умира едва 29-годишен, тогава на работа в Bianchi.

На 1 септември 1914 г. Алфиери, наследил духа и уменията на брат си като конструктор и състезател, основава собствена авторемонтна работилница, която по-късно става основата на световноизвестната фирма Maserati. Тя е разположена буквално в сянката на знаменитата статуя на Нептун в Болоня, факт, който по-късно намира мястото си в историята на фирмената марка. Така възниква в историята Societa Anonima Officine Alfieri Maserati.

Заедно с братята си Еторе, Биндо и Ернесто прави първите състезателни автомобили Maserati, които сам изпитва и управлява като първокласен пилот. През 1926 г. е направен Tipo 26, първата кола направена изцяло от Maserati, първата носила прочутия нептунов тризъбец. Още същата година Алфиери печели с колата си знаменитото състезание Тарга Флорио. През 1927 г. Алфиери преживява сериозен инцидент в Месина с Tipo 26В, но дори и без него Maserati печели италианската конструкторска титла. През 1929 г. идва ред на V4, който има 16-цилиндров двигател, кола поставила световния рекорд по скорост на разстояние 10 км в Кремона с пилот Баконин Борзакини. Същият пилот печели първата Голяма награда на фирмата в Триполи през 1930 г.

През следващата година идва модела 4CTR, както и колата с предно предаване SC2500, последната направена от Алфиери Мазерати. Неговият живот се прекъсва трагично рано като на брат му - загива в автомобилна катастрофа на 3 март 1932 г.

Смъртта на Алфиери не обезкуражава останалите братя - Биндо, Ернесто и Еторе продължават делото на двамата си починали братя Карло и Алфиери. Усилията на Maserati нарастват и спортните успехи продължават - идва поредният успешен двигател - 8-цилиндров, трилитров. През 1933 г. към отбора на фирмата се присъединява Тацио Нуволари, дава много съществен принос към тунинга на окачването и адаптирането на новия двигател към шасито. Нуволари печели Белгийската Грап При, както и тези на Ница и Монтенеро. По това време животът хич не е лесен за отбора - в състезанията вече доста силно присъстват съставите на Mercedes-Benz и Auto Union.

През 1937 г. братята продават фирмата на семейство Орси от Модена, независимо че нямат финансови затруднения. Естествено остават в нея до 1948 г. в качеството си на специалисти и главни инженери, продължават разработването на състезателни автомобили, които са в зенита на славата си най-вече през 50-e години на миналия век. Maserati доминира състезателната сцена, независимо от повече от сериозната конкуренция от страна на Mercedes. На 30 май 1939 г. печели много важна победа В Индианаполис с пилот Уилбър Шоу и модела 8CTF, повтаря американския успех и следващата година.

По време на Втората световна война фирмата е настроена към военно производство, най-вече на инструменти, електрокомпоненти, свещи и електромобили. След войната се връща към оригиналните си дейности с нов GT автомобил - А6 1500. Колата дебютира успешно на пистата в Модена с Алберто Аскари, а през края на 40-е и началото на 50-е години главни съперници са автомобилите на Alfa, Ferrari и Talbot. Натрупват се няколко победи, но и конкуренцията не стои на едно място - Alfa Romeo и Ferrari стават все по-силни.

През 1953 г. отборът е подсилен от пилоти като Фанжо, Гонзалес, Маримон, Бонето, печелят се няколко важни победи през сезона, като тази на Фанжо в Италианската Гран При, спечелена срещу пилотите на Ferrari Аскари и Фарина. През 1954 г. Фанжо печели Аржентинската Гран При с модела 250 F., а през 1957 г. заедно с петата си световна титла Фанжо донася и първата световна титла при конструкторите за Maserati. През същата година фирмата официално се отегля от състезанията, но продължава да прави двигатели за други отбори сред които е Couper - 12-цилиндров, с по три клапана на цилиндър и тройно запалване.

През 1940 г. централата на фирмата е преместена от Болоня в сегашното й място Viale Ciro Menotti в Модена. Там където е превзета напълно от Ferrari през 1997 г. Започналата от малката работилничка фирма на тризъбеца, днес е интернационално предприятие с представителства в 43 държави в света.

Интересна подробност е това, че фирмата от 1968 до 1973 г. е под френски контрол. Сitroen купува дела на фамилията Орси, но оставя Адолфо Орси за почетен президент. Нефтената криза от 70-е години принуждава французите да ликвидират компанията, но под натиска на италианската общественост, френският дял е поет от държавната агенция GEPI, създадена от държавата за да запазва работни места във ликвидирани предприятия.

През 1975 г. контролният пакет акции отива в компанията Benelli, а управляващ директор е бившият аржентински пилот Александро Де Томазо. През 1993 г. в играта се намесва FIAT Auto, която продава през 1997 г. Maserati на Ferrari.

Историята на името Мазерати е история на отлични автомобили като Bora, Merak, Khamsin, Kyalami, Quatroporte, Biturbo, на супер постижения и превъзходство. Както в дизайна и технологичното новаторство, където блестят развитието на 16-цилиндровия двигател, предното предаване за едноместен състезателен автомобил, хидравличните спирачки, така и във възможностите и издръжливостта на машините.

Превъзходство, доказано с най-важните моменти в историята на марката - световен рекорд по скорост от 246,029 км/ч, поставен от Борзакини през 1929 г., световната титла спечелена от Хуан-Мануел Фанжо с 250F през 1957 г., както и последният - лансирането на Maserati Coupe Cambiocorsa с мощност 390 к.с. на автосалона в Детройт, лансиране с което се отбеляза завръщането на марката на най-важния в света автомобилен пазар - този на Щатите.

Соичиро Хонда е роден в Яамахигаши на 17 новември 1906г.
Несекващият авантюризъм и желание за развитие на нови технологии имал своя корен в неговото детство. Семейството му не било заможно, но Гихей Хонда предал на децата си традицията на упорит труд и любовата си към механичните изделия. Соичиро скоро научил да точи остриетта на фермерските пособия и машини и как да прави свои собствени играчки. Детстовто на Соичиро Хонда е пълно с примери за техническа находчивост, включително изплозването на велосипедна гума за направата на семейния печат върху училищните доклади с незатоволителни оценки.
Хонда Мотор Ко. ООД е основана през септември 1948, първоначално да произвежда малогабаритни мотоциклети за по голяма мобилност на японските работници. Докато Хонда фокусира голямата част от енергията си за инжинерни цели, влагайки целия си опит наптрупан трудно през годините, включително време за изследване на конструкцията на сегментите на Намамацу тех и последващи експерименти с малак велосипед задвижван с мотор, той оставил управлението на компанията в ръцете на Такео Фуджисава. Неговият на доверен приятел и го убедил дългосрочно. Двамата се допълвали перфектно.
Когато първите плодове от тяхното партньорство превземали улиците било с 98см3 двутактов мотоциклет подходящо наречнен „Мечта”
Няколко пъти в следващите няколко години Хонда Мотор Ко. била на ръба, но и Хонда и Фуджисава били хазартни личности които знаели че разширението е възможно само ако рискуват. Растежат на един етап бил безпрецедентен до покупката на техника по последна дума на техниката който в началто на петдесетте би ги довело близко до ръба на фалита. Но Хонда никога не показал нерешимост.
По късно когато моторът Джуно показал вяли резултати, банкрутът отново им помахал приветствено, неговата реакция била да се качи на състезанието „Турист Трофи” което би направило Хонда име сред международните мотоциклетни производители. Отнело им пет години, но през 1959-та Хонда се сътезавали на остров Ман. Две години по късно те били темата в „Турист Трофи”.
Хонда излиза на американския мотоциклетен пазар през 60-те, още като малка компания. Малката фирма – производител, завладяла пазар, вече окупиран от утвърдени марки. Следващият бурен успех на Хонда на американския пазар е при пикапите. 2006 донесе на фирмата редкия дубъл от награди на списанието Motor Trend с първият си модел Ridgeline, спечелил наградата Truck of the Year и подкрепен от поредното поколение на Civic, който стана Car of the Year.
Хонда има традиция да изпреварва конкурентите си с новости в моторната индустрия. Фирмата произвежда първия ДВГ, който покрива американската наредба Clean Air Act от 1970г. (CVCC от 1975), първите луксозни японски кола (Legend от 1987) и мотоциклет (Goldwing от 2006, оборудван дори с въздушна възглавница) и първия пикап с независимо окачване на задните колела (Ridgeline от 2006). Ridgeline прави и повторен опит за популяризирането на самоносещите каросерии при пикапите (след Subaru Brat, Volkswagen Rabbit pick-up и Dodge Rampage/Plymouth Scamp).
Фирмата популяризира и системата VTEC за променливо газоразпределение в серийните автомобили.
Хонда използва авангардни технологии и дизайн и в самолетостроенето с първия си самолет HA-420 HondaJet.
Проектът ASIMO е първият действащ робот, който може да ходи, танцува или води хора.
Мотото на фирмата е „Силата на мечтите“ („The Power of Dreams“), но основателят на компанията приживе смяташе, че добрите продукти се продават сами и без реклама. Затова повечето реклами на Хонда са предназначени единствено за британския пазар и добиват популярност извън Обединеното Кралство единствено чрез Интернет. Компанията поддържа традиция на нетрадиционни реклами, съответстващи на темоповете им на развитие на нови продукти и технологии.
През 2003г. Хонда пуска рекламата със зъбното колело (The Cog Advertisement) в Кралството и по Интернет. За тази реклама инженерите от Хонда ползват частите на един от шестте прототипа на новия Accord за да построят невероятна система от механизми – рекламата започва с търкалящо се зъбно колело, което задейства сложната система за да задвижи колата на фона на репликата „Не е ли прекрасно когато нещата просто... работят?“ („Isn't it nice when things just... work?“). Авторите на рекламата изтъкват факта, че не са ползвали компютърна анимация или монтажи и всичко е заснето в един кадър (всъщност два) и 606 дубъла.
През 2004г. фирмата рекламира новият си дизелов двигател с рекламата „Hate Something“ - закачливо анимационно филмче, което показва усилията на Хонда при разработката на първия си (и изключително успешен) common rail дизелов двигател.
През 2005г. фирмата излиза с двуминутен клип „The Impossible Dream“, в който героят управлява редица класически превозни средства с марката Хонда – моторите Z50J и Goldwing, автомобилите S2000 и NSX-R, моторна лодка, коли от Формула 1 и дори балон с горещ въздух на фона на песента The Impossible Dream (The Quest) от мюзикъла Човекът от ла Манча.
През 2006г. Хонда представя осмото поколение на Civic с ТВ реклама, в която хор от 60 души имитират звуци от автомобила при различни условия.
Друга серия от реклами използва богатата история на фирмата в моторните спортове. Хонда може да се похвали със 72 победи във Формула 1, но според критици победите са извоювани от автомобили, конструирани от Lotus, Williams F1 и McLaren F1. Въпреки това от отбора на McLaren F1 твърдят, че Хонда са участвали активно в разработването на шаситата. Самият Айртон Сена (Ayrton Senna) често изтъкваше ролята, която Хонда са изиграли за трите му шампионски титли и почитта си към основателя на фирмата и президента и.
Другата реклама за 2006г. представя хуманоида ASIMO, който с движения, учудващо наподобяващи човешките, разглежда музейна експозиция, изкачвайки се нагоре като символ на прогрес. Продължение на рекламата е кампанията Hondamentalism от 2007г. Hondamentalism е философията на инженерите, която ги кара да изстикат максимума от двигател. На сайта на фирмата всеки посетител може да провери колко от качествата на хондаменталист му прилягат.
През 2007г. Хонда пропагандират и мисълта за околната среда. Различни реклами на фирмата представят ниските емисии на новите им поколения автомобили, а на колите, с които участват във Формула 1 е поставена снимка на Земята, без каквито и да са рекламни надписи. Картината е съставена от миниатюрни надписи на имената на любителите на марката в различни цветове.
Днес Хонда продължава да оставя достойно отпечатъци във моторните спортове за това се състезва всеки ден от онзи ден през 1917 когато Соичиро Хонда оставил своя отпечатък преследвайки един автомобил – една мечта – по прашния път който няма край!

ФИАТ (FIAT – Fabrica Italiana Automobili Torino) е най-голямата италианска автомобилна корпорация. Произвежда леки и спортни автомобили, камиони, разнообразна техника за промишлеността и селското стопанство. Корпорацията притежава също и предприятия за производство на аерокосмическа продукция. Седалището й се намира в Торино.

Компанията е основана през 1899 година от група инвеститори, сред които и Джовани Аниели (Giovanni Agnelli). Започва със сглобяването на автомобили по лиценз на Рено с двигатели Де Дион. В организацията на производството от самото начало Аниели привнесъл своите социалистически идеали, за това как могат да си сътрудничат предприемачите и работниците. През 1903 в Италия се отменят митата на вносната стомана, което предизвикало бързо разширение на производството: появяват се оригинални леки таксита, камиони и автобуси, започва и производството на двигатели за самолети и плавателни съдове.

Автомобилите Фиат, предназначени за купувачите от елита, си спечелва трайна популярност не само на италианския, но и на световния пазар. В същото това време марката Фиат извоюва уважението си и в автомобилните състезания, финиширайки на челните позиции сред такива марки като Lancia, Storero, Miller и Nazzaro.

За пръв път в Европа автомобилната компания Фиат гръмко се обявява за производител със собствен оригинален модел S61 с 10,5 литров мотор, след като побеждава на състезанията Гран-при във Франция през 1911 година.

Скоро Джовани Аниели стигнал до извода, че трябва да се върви напред от ръчното към промишленото производство и през 1912 г. разгърнал серийното производство на автомобили с марката F.I.A.T. Той е един от първите, които разбират, че на всеки автопроизводител е нужен собствен стил, за който трябва да се грижи дизайнер.

Първият модел построен по тази идеология е Tipo Zero 1912 г. Дизайнът на колата не се отличавал с оригиналност и бил сходен с моделите на другите фирми. И за да придаде индивидуалност на “лицето”" на автомобила, Аниели наредил на своите моделиери да разработят шест различни облицовки на радиатора. F.I.A.T. и Alfa Romeo са първите, които започват да поръчват купета за своята серийна продукция при такива стилисти като Локати и Торета (Locati & Toretta), а по-късно и при Загато и Туринг (Touring).

От самото начало Фиат уредил производство на продукция зад граница. Например заводът “Poughkeepsie” в САЩ, открит през 1909 година.
Посоченият подход напълно отразявал възгледите на Джовани Аниели, по вече планираното развитие на методите за усилване на контрала над системата на производство. Като резултат от това се появява проектът “Lingotto” – за времето си най-големият автомобилен комплекс в Европа, който започва производство през 1922 година.

Този проект се основава на определена стратегия: да се направи автомобил, предназначен не за елита и достъпен за малцина, а кола за масово производство. Това било постигнато благодарение на съвършено новите принципи на индустриално организация на производството, основаващи се на монтажна линия от конвейерен тип.

Първата световна война извежда ФИАТ сред лидерите на италианското автомобилостроене. Към началото на 1920 година ФИАТ се установява като най-голямата компания в Италия. Голям принос за това има умелият администратор на компанията Виторио Валета. Но през 1919-1920 година на ФИАТ и лично на Аниели се наложило да преживеят редица мощни стачки, съпроводени с окупиране на предприятието и административните помещения. Лидери на въстаналите работници били комунистите Антонио Грамши и Палмиро Толиати. Производството било фактически съсипано. След идването на власт на Мусолини Аниели се връща към ръководството. През 1927 се създава холдингът IFI, предназначен за управлението на ФИАТ. Главна роля в холдинга играе и до днес семейство Аниели.

През 1932г. дебютира “Balilla” и скоро достига производство от 113 000 бройки.

През 1936 се появява “Тополино” или “ФИАТ-500” (Topolino – “мишле” на италиански), двуместен автомобил с двигател с работен обем 569 см3, най-мъничкият автомобил в света, пуснат в масово производство. Първо били измислени формата и обемът на купето, а чак след това инженер Данте Джакоза (Dante Giacosa) започнал да разработва под него разпределението на всички възли и агрегати на шасито със задни водещи колела, като ги конструирал съобразно късата рама с отвори за понижаване на теглото в лонжероните (лонжерон – надлъжна греда в автомобилната рама). Необходимата твърдост се придобива едва след прикрепянето на наклоненото над рамата купе. Този знаменит автомобил от 1936 до 1955 е продаден в 519 000 бройки. Различните модели на тази кола имали за цел да повишат интереса към нея в Италия и така сама да предизвика общият ръст на броя на автомобилите.

По времето на Втората светорна война предприятията на ФИАТ били значително разрушени, а след освобождението на страната национализирани. Впрочем, Виторио Валета продължил фактически да ръководи компанията.
След войната от конвейера, когато започва производственият бум, започват да слизат маса нови модели: двувратият седан Фиат 500, комбито Фиат 1100 В и 1500 D, а година по-късно и Фиат 500 С, 1100 Е и 1500 Е.

50-те години започват с пускането в производство на Фиат 1400, модел със самоносеща каросерия, които бил първият италиански автомобил, предлаган и с дизелови двигатели, което започнало от 1953 г. В същата година във фабрика “Mirafiori” пуснали седана 1100/103 и комбито 103 TV. След половин десетилетие малките “Seicentos” и “Cinquecentos” променят лицето на Италия, като правят автомабила достъпен за всеки. Произвеждани с милиони, тези автомобили представили италианците пред останалия свят и станали символ на икономическото чудо, въплътено в индустриализираната страна.

В началото на 60-те години компанията отново се приватизира. Начело застават внуците на Джовани Аниели-старши, Умберто и Джовани-младши, привнасяйки нови подходи в организацията на производството. По пресметливата далновидна интуиция на управленческия персонал, компанията пуска малолитражния автомобил Фиат 850, произведен в количество от 3 милиона бройки. През 1966, Джовани Аниели, внук на основателя, става президент на компанията и инициира редица проекти, укрепващи позициите на компанията на световния пазар.

Именно през 1966г. ФИАТ подписва договора със СССР за построяването на Волжкия автомобилен завод – ВАЗ в гр. Ставропол – на-Волга, не без ирония преименуван от комунистическата власт в чест на Толиати, който едва не погубва ФИАТ през 20-те години. Производственият капацитет на ВАЗ възлизал на 2000 автомобила 124 на ден. ФИАТ трайно влязъл в живота на съветските хора със строителството на Волжкия автомобилен завод, който дал на страната милиони леки автомобили, огромно количество работни места в главния завод и прикрепените към него заводи. ФИАТ-124 бил избран за автомобил на годината през 1967 - преди близо 40 години. Успешен модел!

През 1969 във ФИАТ влиза компанията “Ланча”. В същото това време, паралелно се появяват различни модели, като се започне с "Dino" и се завърши със сериите 128, 130, 127 и 126. ФИАТ построил заводи за производство на автомобили в Южна Италия, Полша и Бразилия, разпространявайки по целия свят италианското автомобилно ноу-хау, включително и опита, получен след придобиването на такива известни марки като “Autobianchi” и “Lancia”.

През този период, белязан от нефтената криза на 70-те години, акцентът паднал върху подобряването на готовата продукция и производствените процеси, което спомогнало зо по-високото ниво на автоматизацията и производство с по-ефективни методи.

Производството на “Ritmo”, започнато през 1978 г., благодарение на “Robogate”, революционна система на автоматизация, качило компанията на ново стъпало в развитието й. Повратният момент в историята на автомобилният концерн Fiat станал през 1983, когато за пръв път е пуснат знаменитият “Uno”, автомобил, предлагащ широка гама нововъведения: в електрониката, в използването на алтернативни материали, устройството на двигателя и т.н.

През 1980 година в Женева бил представен компактният автомобил FIAT Panda. За 20 години производство компанията FIAT предложи на пазара 60 варианта на модела Panda. Общият брой на произведените коли е 4 млн. Въпреки твърде непривлекателния си вид, Panda била разработена в ателието ItalDesign под ръководството на Д. Джуджаро. Днес този модел е един от най-евтините в Западна Европа.

FIAT Uno дебютира през март 1983 година в Женева. Точно както е по моделния ред “номер едно” – Uno се задържа като най-популярен на Апенинския полуастров за повече от десетилетие. FIAT Uno е снет от конвейера в Италия през май 1995 г. и даден за производство на полския завод FlAT-Polsca (бившият FSM) в гр. Биелско Бяла, на турското подразделение TOFAS-FIAT, а също на египетския филиал El Nasr, където този модел се произвежда и до сега. На италианския конвейер FIAT Uno има за наследник - FIAT Punto.

Големият преднозадвижван Фиат Croma е представен от водещият италиански производител през декември 1985 г. Хетчбек със стъпаловидна задна врата, удобен и просторен багажник, този модел е проектиран на обща платформа,както тогава са я нарекли “общоевропейска” платформа “TIPO 4”, заедно с Lancia Thema, SAAB 9000 и Alfa Romeo 164. Моделът Croma се задържа на конвейера до 1996 г., когато търсенето му съвсем изчезва и FIAT решава за ненужно да продължава присъствието си в този клас.

През 1986 г. към Фиат Груп влиза и “Alfa Romeo” с всичките си подразеления и така засилива позицията си на световния пазар. Политиката на компанията позволила в кратки срокове да представи на пазара новия модел Alfa 164, което срещнало отзив сред страстните поклонници на легендарната марка. Alfa 164 е последвана от серия модели, сред които е и Alfa 156, чието производство започва през 1997 г. и става “Автомобил на годината”.

Петвратият хетчбек Tipo дебютирал през януари 1988г., четиривратият обтекаем триобемен седан Tempra с шест прозореца – през февруари 1990 година, петвратото комби Tempra Station Wagon и ванът Marengo – през май 1990 г. Тези модели са построени на една платформа, а и дизайнът им е отличен. На въпросната технологическа платформа концернът FIAT пустнал и сходните по размери, но по-скъпи и престижни модели от нишата С и D - Lancia Delta и Alfa Romeo 33, и Lancia Dedra с Alfa 155.

Външно Tipo напомня предходният пазарен бестселър, но в увеличен мащаб - FIAT Uno, а престижната титла “Автомобил на 1989 година” е присъдена именно на него. Обаче широко признание на пазара Tipo така и не получава. През октомври 1995 г. моделните семейства Tipo и Tempra са заменени в Италия от новите Bravo/Brava и Маrеа.

Punto/Sporting автомобил с предно предаване, представител на ниския клас (хетчбек с 3 и 5 врати). Най-популярният в класа си, 17 базови модела, в това число и кабриолет. GT - най-мощната модификация. Дебют – есента на 1993. Ново поколение на този модел – юли 1999.

Спортното купе Fiat Coupe на базата на Fiat Bravo е един от най-евтините модели от подобен род. Coupe Turbo - най-мощната модификация с високи характеристики на динамиката и макс. скорост 250 км/ч, конкурент на компресорния Merсedes-Benz CLK и Porsche Boxter.За пръв път моделът е представен през ноември 1993. През лятото на 2000 г. на Туринския автосалон е показана новият вариант Coupe 2,0 20V Turbo Plus с 220 к.с и 6-степенна скоростна кутия.

FIAT Ulysse, миниван с напречно разположен двигател и предно задвижване. Произвежда се съвместно с Peugeot/Citroеn и Fiat/Lancia. Премиерата на обширното семейства на 7-8-местните еднообемни комбита с повишена вместимост в рамките на съвместния проект U60 на компанията FIAT и концерна PSA се състои през януари 1994 г. Производството на всички модели, базирани на общата платформа, се извършва в новия завод NordSEVEL в северна Франция. В началото на 1996 г. на пазара представено семейството (U64) товарни и пътнически ванове FIAT Scudo/Citroen Jumpy/Peugeot Expert, унифицировани по ходова част и от части по отношение на купето с мини-вановете от семейство U60. Платформата U64 заменила модела с къса база - FIAT Talento.

За пръв път Fiat Barchetta е представен през есента на 1995 на автосалона в Женева и е обявен за най-красивия кабриолет на изложението. Това е спортен кабриолет с предно предаване - спайдер с открит или твърд снемаем таван; построен на базата на Fiat Punto, съвместна разработка на компанията Fiat и дизайнерското ателие Pininfarina.
През лятото на 2000 г. на Туринския автосалон е показана “луксозният” вариант Barchetta Riviera.

Fiat Bravo/Brava са автомобили от клас С с напречно разположен двигател и предно предаване. Последното поколение хетчбеци от Golf-класа (сегмент С по европейската класификация) концернът FIAT представя през септември 1995 г. И са твърде успешни – двойниците Bravo/Brava завоюват почетната титла “Автомобил на 1996 година”.

Fiat Marea модел от европейския клас D, е създаден на платформата на Brava, но е по-дълъг и по-просторен от него. “Луксозният” вариант HLX има шофьорска седалка с електрическа настройка, две странични въздушни възглавници и шестканална hi-fi стерео-уредба. Моделът е представен за пръв път през юли 1996. През 1998 специално за Русия е разработена “арктическа” версия на Fiat Marea.

FIAT Palio (Siena – аржентинската разновидност на Fiat Palio) е компактен автомобил от ниския клас. Моделът е представен през 1996. Първоначално автомобилът се произвежда в Бразилия, а от 1997 - в Аржентина и Полша. През 1997 започва производството и на комбита. През 1998 Fiat Palio комби се изтегля от продажба на европейския пазар. През 2000 г. към комбито Weekend се присъединяват 3 и 5-вратите хетчбеци Palio.

През март-април 1998 в Торино е представен FIAT Seicento, представител на най-ниския клас автомобили. Както и Panda, тази кола се числи към клас А по европейската класификация. Произвежда се в Полша и се реализира на европейския пазар. Произвеждат се базовите версии: Young, S, SX, Citymatic, Suite, Sporting, а също и електромобил Seicento Elettra.

За пръв път моделът Multipla е представен през есента на 1998. Това е миниван от средния клас – пъвият в своя клас автомобил от подобен тип. Възродено е названието на многместния компактен автомобил от 50-те години. През лятото на 2000 г. се появява новата серия Special с оборудване от много по-високо ниво.

През октомври 2000 компанията показва модела Doblo на автосалона в Париж. Тази кола се предлага, както в пътнически, така и в товарен вариант (Doblo Cargo).

В Италия Stilo се продава от 6 октомври 2002 година. Тривратият хетчбек, който идва да смени модела Bravo, е предназначен за поклонниците на активното каране. На свой ред, петвратият модел заменя Fiat Brava - “семеен” вариант. Fiat Stilo ще бъде в производство в продължение на шест-седем години. Общо планираният обем на производство е 2,5 милиона коли.

Концернът постепенно приобщава и други фирми и днес под “покрива” на ФИАТ са и FERRARI, и LANCIA, и ALFA ROMEO. Притежава и няколко тракторни завода.

Списък на моделите на FIAT Group, спечелили наградата Кола на годината в Европа:

* 1967: Fiat 124
* 1970: Fiat 128
* 1972: Fiat 127
* 1980: Lancia Delta
* 1984: Fiat Uno
* 1989: Fiat Tipo
* 1989: Fiat Tempra
* 1994: Fiat Coupe
* 1995: Fiat Punto
* 1996: Fiat Bravo/Brava
* 1998: Alfa Romeo 156
* 2001: Alfa Romeo 147
* 2004: Fiat Panda
* 2008: Fiat 500

1900.Колата на Лониер-Порше на изложението в Париж.Изобретена от младия тогава инженер и тест пилот Фердинанд Порше,колата прави името Порше известно.

1928.Като технически директор и член борда на "Даймлер" ,Фердинанд Порше изобретява легандарните "Mercedes SS" и "SSK".

1931.Фердинанд Порше основава свой собствен инженерен офис в Щутгарт.

1933.Професор Порше създава дизайна на "Фолксваген".

1936.През пролетта са проведени тестове с първият прототип на "Фолксваген".Стартират от задния двор на вилата на Порше в Щутгарт.

1938.Под ръководството на Фердинанд Порше се създава първият изцяло завършен автомобил "Фолксваген" в Волфзбург.Последни щрихи са поставени на Тип 60,който вече е готов за серийно производство.Но Втората световна война била на прага и серийното производство не започнало.На основата на колата започнало създаването на джипове.През 1946г. стартира производството на "Фолксваген".

1948.Под ръководството на Фердинанд Порше се създава спортна кола базирана на частите на Фолксваген - "356".На 8 юни 1948 година първата кола ,носеща името Порше е създадена.Двуместна открита кола от лек метал.

1948.Първата кола на Порше,създадена от Фери Порше и негобия екип е завършена в Австрия.

1949.Представяне на "Порше 360" в Торино - кола с 12 цилиндров двигател с компресор с работен обем 1493 куб. см.,385 конски сили при 10600/мин,максимална скорост 330 км/ч.

1950.Порше се премества в Зюфенхаузен,близо до Щутгарт.Така започва нова страница от историята на Порше.В наетите от една фабрика за автомобили зали производствените работи са установени.Порше става независима автомобилна компания.

1951.Професор Фердинанд Порше умира на 75 години.Първи международен успех за Порше."Порше 356" отбелязва първият международен успех в автомобилно състезание,печелейки състезанието в Льо Ман в категория 1100 кубика.

1953. Представяне на "Порше Spyder" - 1.5 литров ,4-ри цилиндров двигател,4-ри разпределителни вала,110 конски сили.

1956.За честването на 25-тата годишнина от създаването на компанията е произведено десетхилядното "Порше 326" за последен път.1.5 литровият "Spyder",с пилот Ричард фон Франкенбърг,печели състезанията от по-висок клас,където се състезава с коли с повече конски сили.

1961.Зад затворени врати се започва работа за изработването на ново Порше с 6 - цилиндров двигател.Каросерията е проектирана от Фердинанд Александър Порше,син на Фери Порше.

1963."Порше 911" е представено на Международния автомобилен салон във Франкфурт.

1964.Започва серийното производство на "Порше 911".
1969.На изложението за спортни коли във Франкфурт са представени "Порше 914-4" и "Порше 914-6".Порше за втори път печели Световния шампионат за нови коли.За втора поредна година "Порше 911" печели рали Монте Карло.

1970."Порше 917" ,показано за пръв път в Женева,печели фактически всички ралита в целия свят.

1972.Порше става обществена организация под ръководството на Фери Порше като председател на надзорния съвет.

1974.С първото "Порше 911 Turbo" започва нова ера.

1975.Порше представя "Порше 924" с двигател,който се намира отпред и задно предаване.

1977.Започва производството на "голямото Порше" - "Порше 928" в Щутгарт.V8 олекотен двигател.До наши дни това е единствената кола в света печелила титлата "Спортна кола на годината".

1982."Порше 956",най-успешната спортна кола на всички времена,започва своята кариера.

1985.Пусната е "Порше 959",авангард в новите технологии.Произведени са ограничено количество бройки.През 1986 година това е първата спортна кола печелила рали Париж-Дакар.
1988.На пазара е пуснатo новото "Порше 911 Carrera 4".
1989.Представяне на "Порше 911 Carrera 2" - четири-скоростна автоматична трансмисия,работеща ръчно или напълно автоматично.

1993.Представяне на първата концептуална кола Boxter на изложението в Детройт.Представяне на новото "Порше 911 Carrera" на изложението за спортни автомобили във Франкфурт.

1995.Новото "Порше 911 Turbo" ,с неговия битурбо двигател ,става първата произведена кола в света с най-ниска емисия вредни газове,с компютърна диагностика на всички произжедени автомобили.

1996.Започва производството на новото "Порше Boxter".

1997.Представяне на новото "Порше 911" с 6 цилиндров боксер с водно охлаждане - първия в историята на фирмата.