Емблемите в автомобилната индустрия

Животни, стилизирани символи или просто букви украсяват возилата, но всяко си има своя история

Чертожникът Романо Катанео е авторът на една от най-красивите емблеми в автомобилната история. През 1910 г. той получава задача да конструира логото на базираната в Милано “Алфа”. Според преразказите, достигнали до нас от историята, крайният вариант му хрумнал, докато чакал трамвай на площад Кастело. Тогава се загледал в емблемата на Висконти, фамилия с дългогодишни аристократически традиции. Тя била поставена над портата на замъка Сфорца.

Осем години по-късно, в края на Първата световна война, логото на вече купената от Никола Ромео компания претърпяло редизайн с включване на мотиви на Савойската династия и на емблемата на Милано. По-късно се добавят още. През 1946 г., когато италианската монархия тръгва към гибел, въпросните мотиви са премахнати и заменени от изкривени линии. Змиевидната емблема с корона отгоре на фамилията Висконти остава. Един от последните нейни наследници е режисьорът Лукино Висконти, създал кинокласиката “Гепардът”.

Зад повечето автомобилни емблеми се крие история, вплела в себе си и някои от важните моменти в миналото на компанията. Някои от символите са красиви и стилни, други – не. Почти всички изразяват едни и същи качества, които би трябвало да притежават или излъчват произвежданите автомобили – бързина, ефективност, традиции, изчистени линии в дизайна, лидерство на пътя, в определени случаи - лукс... Най-изящни и най-подходящи изглеждат обаче символите на спортните марки.

Пръхтящ бик краси “Ламборгини”, един от най-мощните автомобили. Италианската компания, скрита в Сант’Агата, близо до Болоня, може да отстъпва на конкурента си в най-високите скорости “Ферари” в рекламирането и не участва във Формула 1, но пък е може би най-изящната спортна марка. Макар и избрано съвсем субективно (основателят Феручо Ламборгини е зодия Телец), логото напълно съответства на агресивността и мощта на автомобила. С вдигнати нагоре странични врати “звярът”, риещ с крак в земята, сякаш оживява в автомобила.

Идентично усещане оставя с емблемата си и “Ферари”. Прословутото черно конче (“Cavallino Rampante”) на жълт фон успешно е заимствано от граф Франческо Барака. Легендарният пилот от въздушните сили от Първата световна война нарисувал елегантното животно на самолета си. Преди да бъде убит и да се превърне в национален герой, аристократът записал 34 въздушни боеве, което напълно се вписвало в амбициите на Скудерията. Кончето преминава от едни ръце в други, когато през 1923 г. графиня Паолина, майката на Франческо, го предлага на Енцо Ферари, за да му носи късмет. Кон краси и предницата на “Порше”, най-луксозната германска марка. Тавтология с италианците обаче няма. Тук копирането е от герба на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Животните съставляват едни от най-красивите автоемблеми. “Ягуар” логично е украсен от едноименния хищник, “Пежо” – от лъв, “Бентли” – от горд орел.

Голяма част от автомобилните емблеми са стилизирани образи на представите на конструкторите за здравина, надеждност и други технически специфики на съответната марка. “Волво” е украсено от стоманен кръг, напомнящ за здравината на шведската стомана. Трите сключени овала на “Тойота” демонстрират връзката между потребителите, продукта и технологическите предимства. Трите лъча в звездата на “Мерцедес” пък са пожелание за доминацията на германската класика по суша, въздух и вода. “Субару” повече от логично е украсен със съзвездието Плеяди, тъй като на японски език името на марката означава точно това. “Н”-то на “Хюндай” е разпънато по диагоналите, защото символизира експанзия. Светкавицата на “Опел” идва от световноизвестния след Втората световна война камион “Опел Блиц”. Хералдиката също е желана от автомобилните компании. Освен “Алфа Ромео” тя е използвана и от “Сааб”, както и от други.

Логото на някои компании е заредено с моменти от миналото им или от това на създателите им. Двата V-образни елемента на “Ситроен” са реминисценция за първия пробив на създателя, произвеждал зъбни детайли. “Шевролет” гордо носи швейцарски кръст в чест на Луис Шевролет, роден в Нюшател. Той и Уилям Дюрант, съосновател на “Дженеръл мотърс”, заедно се впуснали в автоиндустрията в началото на ХХ век. “Кадилак” носи фамилията на гасконския офицер Антоан дьо ла Мот, основал Детройт през 1701 г. В основата на натруфената емблема на тежкото возило е семейният кръст на френския аристократ. БМВ пък гордо носи “завъртяна в небето самолетна перка”, припомняща за военното производство на компанията през Втората световна война. Коректна е и емблемата на “Понтиак”. Върхът на стрелата е запазил за историята наименованието на индианско племе, на което е кръстен и градът в Мичиган.

Най-скучни са емблемите на компаниите, събрани в първата буква от името им или просто самото име. Повечето са суховати и може би единствената по-раздвижена е “S”-то на “Сузуки”, чиято стилистика изразява инженерните достижения на японските конструктори.

Източник: http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjY2MzsyNQ==&sql_which=40